„Нямам какво друго да предложа, освен кръв, тежък труд, сълзи и пот!“. Това остава в историята. Изречение из речта на Уинстън Чърчил пред Камарата на общините, дни след като поема поста на министър-председател, когато страната се изправя пред угрозата да бъде смазана от Вермахта по време на Втората световна война. Прагматичен лидер в най-трудните мигове за цяла нация. С пламенни речи кара други да проливат кръв, пот и сълзи, но в крайна сметка резултатът е ясен. Чърчил не е завършил университет, но не е и „калинка“. В кабинета му книгите са навсякъде, няма място, дори изглежда повече на склад. Няма нито една фотография, с когото и да било. Но това е една друга тема. Нека се върнем в действителността на родния край, запълнена с най-светли бъднини, музика, еуфория от членове, защото идват избори…
„Очи в очи“
Кампанията стартира. Честито ви, честито ни! И тя ще достигне до „всяко населено място“, защото модната практика е да е „очи в очи“ и „от врата на врата“. Добре, че никой не го е патентовал, че ще завалят дела за плагиатство. Хич чиновници няма да участват под давление на висшестоящи, ама хич. Всичко при нас е чисто и просто. По-скоро второто. Елементарно, по логиката „ние даваме, опичай си акъла“. Не само твоя, но и на семейството, братовчеди и така нататък. Винаги е било така и това ще пребъде като родна стратегия по вота. По Алеково време били тоягите, сега друг материал. За облаги. Добрият стар кьотек е в миналото, освен, разбира се, ако в някое село местните пийняци не прекалят с политиката и идеологиите. Но те са само за цвят.
Та, такова увещание „от порта на порта“ ще настане, абе знаете си. Меракът ще катери висините на инвестициите и Европа. Напира усещането, че досадата на тези думи вече рефлектира и върху ерекцията на изричащите ги.
В Европа бяхте ли, а лютеница видяхте ли?
Има един стар виц за чукчата дето била в Африка. И като се върнал, всички го необиколили на мегдана и го заразпитвали. „Ти крокодил видел, ти слон видел?“ и т.н. А той все отговарял: „Вие северен елен видели? Нищо общо!“.
Е, та нашето с Европата е малко като „нищо общо“ с баирите. Пък и защо наша старица от бърчинките да не контрира с „А лютеница там видяхте ли? И те ли така, като нас? Че сега печем, после бурканите…“.
„Виж къде живеем. Няколко животни ни свързват все още с тази земя. Без тях сигурно щяхме вече да сме под нея, разбираш ли? Ние тази Европа нито сме я виждали, нито ни е помогнала. Видяха я децата, ама ги няма. И ние ще си умрем сами тук, защото те и не искат да се върнат“, казва и замлъква един мъдър 78-годишен българин.
Какво повече…?
Накрая на кампанията е най-весело: Децибелите на обещанията ще ехтят по площадите
Та, това е електоратът. Който остана и който неизменно гласува.
Краят на кампанията в градовете обаче винаги е с хепи енд. И за едните, и за другите. Трошенето на пара свършва, обещанията също, рахат олсун (както викат из нашенско, на нашенски).
Обикновено всичко свършва с митинг-концерт, от който печелят най-много фолкаджийките. Така де, по 2,3,5 бона на участие за по няколко песни на плейбек. Партийна пара.
Ето как минава:
Площадът е пълен. Колоните бичат със страшна сила. Когато утихнат, множеството е като кошер-жужи и се сбира още по-плътно. Очаква нещо да се случи. Звездите още не са на сцената, но ще се появят всеки миг. Няма как да откажат участие. Трябва само да мине уводът. Пък той е изнервящ. На подиума се говори за политика, а те издивяват. Говори се за инвестиции, за милиони, милиарди, работни места. Чуват се аплодисменти и откъслечни викове „Браво!”. Чуват се много неща. Там, долу, си чакат порцията безплатен концерт на някоя звезда. Колоните обаче кънтят с децибелите на обещанията. След малко излизат звездите и политиката бе дотук.
Следва денят за размисъл, в който всеки си кара както знае…
***
И ако, поне малко, някой кандидат е вникнал в текста, то нека остави инвестициите и Европата, защото тя, някак си все още не е стъпила тук. Не правете бездната между фикция и реалност още по-голяма. И ако заговорите за кръв, труд, пот и сълзи, то спомнете си онези хора от обреченото село. Или направо отидете до тях. За опит, не за обещания.
Жельо Михов
24shumen.com