Какво ще сторите, когато станете на 36 години? А какво сторихте, когато бяхте на същата тази възраст?
Кажи-речи половин човешки живот. И много, и малко. Не е време за равносметка, не е време и за изоставяне на мечтите. Време е за… бесило.
На тази възраст Васил Левски превърна себе си в безсмъртието на мечтата. Химерата за равенството под слънцето на свободата, изгряло през мъглата в очите на роба, в сковаващия студ на шикалкавещия пред историята страхливец, из тъмата на гнусното предателство…
182 години от рождението на Апостола. Ще премине в обичайните венци, цветя, малко речи, тишина.
Замисляли ли сте се защо рождението на героите минава скромно, с наведени глави, без помпозност, а при смъртта им се вдига гюрултия сякаш сватба?
Защото няма значение кой и кога е роден, а как е умрял. Животът е безсмислен, ако главата е склонена, ако мълчанието все е злато.
Този свят е за смелите, гордите глави, крещящите за „свобода и правда”. Тяхната смърт е кладата, на която изгаря робът, не героят. Героите не умират. Но пък са обречени да ги честват страхливци, които мълчат, когато трябва да крещят, за които наведената глава е живот.
Животът е безсмислен, ако се живее измекярски.
182 години от рождението на Васил, 147 години от смъртта на Левски!
Остана само едно „Народе????”
24shumen.com
