На 8 юли православната църква почита Свети великомъченик Прокопий пчелар. Той живял в края на III век в Елиа Капитолина, както римляните преименували Йерусалим. Прокопий е роден езичник с името Неаний. Отличавал се с физическа красота и сила, постъпил в римската армия. Възложили му да преследва християните в Александрия, но тръгвайки на тази мисия корабът му бил връхлетян от буря. Неаний видял в небето светещ кръст и чул глас, който го призовавал да приеме Христовата вяра. Така той се отказал да преследва християните и постепенно станал последовател на вярата, която римляните преследвали. Когато публично изповядал това, го подложили на тежки мъчения и бил хвърлен в тъмница. Там е покръстен от местния епископ Леонтий и приел името Прокопий (преуспяващ). Прокопий е осъден на смърт, защото отказал да се отрече от християнството. През 303 година Прокопий е обезглавен в главния град на провинция Кападокия – Кесария.
В българската народна традиция денят на св. великомъченик Прокопий се почита от пчеларите – затова празникът се нарича още Прокопий пчелар. Рано сутринта хората, които отглеждат пчели, отиват при кошерите, опушват ги, прикадяват ги с тамян и изваждат от първия за годината мед. Стопанките донасят при кошерите две пити – боговица и светец. Цялото количество нов мед заедно с питите занясат в църквата, където свещеникът чете специална молитва за освещаване на меда. После с този мед намазват питите и ги раздават на съседи за здраве на семейството, да не се разболяват пчелите, да има изобилна паша за тях и да са още по- медоносни. От същия осветен мед запазват за питките, които месят на свети Харалампий (10 февруари), а също и за лек през годината – особено при разболяване на децата от заушка или шарка. В селищата, край които има оброк на великомъченика, се коли курбан, най-често овен – „за да не измират пчелите“.
На този празник не се работи на полето или в градините, за да няма градушки, гръмотевици, порои, пожари или тежко засушаване.
24shumen.com
