Лили Ангелова от Велоклуб „Илчов баир“ постигна рекордно преминаване в дуатлона на Витоша 100+100, който се проведе през изминалия уикенд с общо време от 16:25:38 часа. Така тя подобри времето с 35 минути, но трябва да се вземе предвид, че вече и трасето е удължено, така че удовлетворението е още по-голямо. Това съобщиха от Велоклуба.
След миналогодишното отказване при бягането, за тази година реши, че отказване няма и ще стиска зъби докрай, без да знае колко буквално ще означава това. При колоездачките взе среброто с време от 5:39:41 часа, а при бегачките се нареди трета с време от 10:45:57 часа и така с общо време грабна титлата в дуатлона при жените и се нареди на завидното четвърто място от всички завършили- веднага след първите трима мъже.
Ето и разказът на Лили:
Имах доста приключения с колелото. Забих се в едно дърво и се преметнах с предно салто и колелото полетя върху мен. Тези неприятности бяха не за друго, а защото още в началото предната спирачка тотално спря като мислех, че е влязъл въздух и постоянно припомпвах, но ефект нямаше, защото какво се оказа- те били ми изхвърчали накладките.
Много се ядосах след падането, което се случи около 27км, защото знаех, че без предна спирачка ще ми се забавят всички спускания. Та ядосах се аз, но добре че имах безрезервната подкрепа на моя партньор в живота – Дамян, за да ме успокоява, добре че беше с мен, и знаех, че трябва да си намеря вътрешния баланс и така започнах вътрешно да се успокоявам като си зададох един въпрос: „Защо съм там?“ и си припомних защо- защото обичам да карам, да се състезавам, да се движа… казах си, че ще приема ситуацията такава каквато е и ще се адаптирам към нея като просто овладея дивашките спускания без предна спирачка и тъъъкмо съм си върнала баланса и в началото на Боснек – бам, пукам гума и хайде сменяй гума. Но добре че беше Дамян с мен и ми направи смяната за 5 мин. Принципно пак се ядосах, но си казах – Лили, това е предизвикателство, сега напъни още повече и направи най-доброто, което можеш – карай с неизчерпаем ентусиазъм. Много се радвам, че успях да си върна вътрешния баланс и че си припомних, че всичко това го правим от любов към спорта. До финала правех и се радвах на всяко движение заради самото движение. Беше перфектно изживяване.
На бягането се чувствах много добре, бях лека, заредена с много положителни мисли, чувствах подкрепата и енергията на толкова много приятели, които знам, че са ме следили online през цялото време. На пунктовете срещах приятели, които също много ме зареждаха. Хванах изгрева някъде на новото спускане (това е ухото, с което удължиха от 2017 г.) към Ярлово и беше вълшебно- почти July morning направо си затананиках Uriah heep.
Но и тичането не мина без премеждия- започна някъде между Железница и Бистрица- темпото ми падна, почувствах умората, май някак изведнъж дойде- после си ударих яко крака в един камък, май палеца на левия ми крак ще остане за малко без нокът, но там започнаха други мисли … викам си Лили устискай, движиш се страхотно И сега само трябва са завършиш, а наградата ще е че ще се качиш на стълбицата с две невероятни жени – Мария и Моника, а това е истинска чест за мен. И така те без и да подозират ми даваха енергия. А аз между другото много си мислех и за тях по време на бягането. Представях си ги на финален приятелски спринт на финалната права.
И накрая, но не на последно място, физически най-изтерзаните ми 10 км минаха с невероятния пейс на Виолета Кисьова, която ми даваше темпо до края и ме караше да се чувства добре поне психически, което всъщност е най-важното.
По информация на Клуба другите от отбора не са взели участие в дуатлона, защото кипи с пълна пара подготовката на Шуменско плато 2019 – Колоездене, Бягане и Дуатлон и фокусът е насочен натам.
От Клуба изказват Благодарности на Oland sport, Squirt Cycling Products Bulgaria, ORYX Cycles.
24shumen.com
