„Вече не подбирам. Няма значение каква ще е работата, а да е високо заплатена. Специалности и дипломи в днешно време са обезценени”. Това споделя безработен висшист от Шумен, който срещаме в Бюрото по труда в областния град.
Ако един безработен с диплома от университет кандидатства за нискоквалифицирано работно място в региона, то той ще трябва да се бори за него с поне 8 души с осми клас или по-ниско образователно ниво. Това установи проверка на 24shumen.com на база последните данни от трудовите борси в област Шумен.
До хиляда лева на месец може да си докара сервитьор в някои от най-оборотните заведения в Шумен, като основното му възнаграждение е от 800 до 1 100 лева, установи наша проверка. В същото време в областния град се търсят главни експерти на държавна служба, като офертата за месец е… 510 лева. И в двете сфери обаче има недостиг на служители. Интересното в случая е, че „въртенето на табла” се оказва далеч по-доходоносна работа от дейността на експерт в държавна дирекция.
Подобна фрапантна разлика има и в заплащането при услугата Домашна помощ. Шуменска фирма обявява стартова заплата от 1 000 лева за домашна помощница, която да се грижи за уюта, хигиената и сигурността в дома на клиента и едва 600 лева за експерт в РДГ-Шумен.
Квалифицираният труд се оказва най-ниско заплатен. Трагично е положението погледнато и в международен аспект.
Минималното заплащане на труда (преди приспадането на данъците) в рамките на ЕС към януари 2018-а година е било най-ниско в България, следвана от Литва, Румъния и Латвия, показват резултати от проучване на Евростат.
Според него, 22-те страни в които съществува минимално заплащане на труда могат да бъдат разделени на три основни групи въз основна на съответния размер на това заплащане в евро.
Ежемесечните минимални работни заплати са били до голяма степен под 500 евро за страните – членки на ЕС от Източна Европа и далеч на 1000 евро за държавите от Северозападна Европа.
През януари 2018-а година България е на опашката на тази класация с минимално заплащане на труда от 261 евро, следвана от още девет страни – членки от Източна Европа: Литва (400 евро), Румъния (408 евро), Латвия (430 евро), Унгария (445 евро), Хърватия (462 евро), Чешката Република (478 евро), Словакия (480 евро), Естония (500 евро) и Полша (503 евро).
Това показва, че минималната работна заплата в нашата страна изостава сериозно дори и спрямо останалите по-бедни държави – членки от Източна Европа, представлявайки под 65% от заплащането в страни като Литва и Румъния.
24shumen.com
Същата статия в родопи 24