Дали ще чествате православния Трифон Зарезан или католическия Свети Валентин, дали ще отбележите и двата празника, дали ще заемете позиция „срещу“… все ще имате настроение.
На 14 февруари отбелязваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Денят на лозаря – Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква, църковният празник за Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.
Поради глобализацията и смесицата на традиции и празници на този ден отбелязваме още един хубав празник, свързан с виното, но най-вече с любовта – Свети Валентин.
Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
Още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
Някои си позволяват на днешния ден да отбележат, че няма такова нещо като Свети Валентин и Трифон Зарезан, всички празнуват Деня на Влюбените, просто някои са влюбени в чашката…
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва и успение на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил е образованието си с прозвището „философ“ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин, избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
24shumen.com