Болница в един български град. Двама старци стоят прави в коридора на едно от отделенията. В средата на нощта. До тях са багажът на пациента, чанти с храна, вода. Стоят прави защото са изгонени от стаята им. В средата на нощта, в един български град, в държавата-член на Европейския съюз, в която здравеопазването е просто… последен кръг от ада на действителността.
„Така заварих баща си и майка си, която е придружител на карциномно болния ми баща, в онкоотделението на болницата в Добрич, посред нощ. Изхвърлени от стаята им. Изхвърлени в коридора. Защото, нямало места в болницата.
Предния ден заявих, че искам да платя, за да остане и мама с него.
Аз, който цял живот работих за този град. Цялото ми семейство. Дъщеря ми. Зет ми и той.
Изхвърлени като кучета в коридора – мама и тати.
Предния ден се опитвах и да му осигуря кръв, чрез мои приятели.
Колеги? Д-р Байчев? Приятелю… Какво става?
Исках само да лекувам баща си.
Дори и това ли не заслужих за толкова години?“.
Това написа в профила си във Фейсбук писателят д-р Хасан Ефраимов. Акушер-гинеколог, роден в Шуменско, чието хоби е да пише разкази за човещината. За това, което се намира в необятната душа на нашенеца.
ЗдравеОпазване под въпрос…
24shumen.com
