Трогателната история на баба Николинка от село Черенча за която писахме вчера, получи широк обществен отзвук.
Репортери на 24shumen.com посетиха днес възрастната женица, която живее сама накрая на селото. По думите й животът е бил неблагосклонен към нея, съвсем малка тя остава без баща, той бива убит на 4 юли 1944 година. Тогава животът й се променя коренно, тя остава сама с майка си, която също умира преди повече от 10 години.
Баба Николинка остава съвсем сама на този свят, без семейство и деца. Неволите й продължават цял живот, а лошите удари на съдбата се спират и тази пролет, когато на 26 юли градушка събаря покрива на без друго порутената й къща. При пропадането на една от подпорните греди на покрива, се късат и кабелите на електрическото табло. В кошмарната нощ, 77-годишната баба Николинка остава на тъмно, съвсем сама, а дъждът се излива направо в дома й.
„Беше ужасно, не виждах нищо освен небето, което зееше над главата ми през огромната дупка в покрива”, припомни си през сълзи клетата жена. На сутринта с кофи Николинка изгребва калта и водата и сама закача кабелите на ел. таблото. Опитва да се покатери на покрива, за да подложи нещо на мястото на потрошените керемиди.
От тогава до днес, Николинка живее под схлупения и пропадащ покрив и се моли той да не падне върху нея и да я убие. След консултации със строителна фирма, става ясно, че за ремонта ще са нужни над 5 000 лева, които са непосилни за самотната жена. Лъч надежда влиза в дома й днес, когато я посети шуменският адвокат Ралица Тодорова.
Заедно с нея дойде и служител на Социално подпомагане, за да й съобщи, че ще получи еднократната помощ за отопление, за която е кандидатствала. Ралица Тодорова пък от своя страна обеща, че ще направи каквото е възможно, за да помогне на възрастната жена. На този етап всеки благотворителен жест към Николинка е от жизнено важно значение, защото зимата е на прага на вратата й, а покривът няма да издържи, ако падне и се натрупа сняг. Екипът на 24shumen.com ще продължи да следи историята на баба Николинка.
24shumen.com
Браво!!! Все още са останали хора със сърца в България.