149 години от рождението на Елена Карамихайлова

Автопортрет – Елена Карамихайлова, 1915 г.

Тя се откъсва от платното за миг и поглежда към нас. Очите й са топли и спокойни, излъчват увереност, сила, вглъбеност… .
Младата жена е една от художничките, които поставят началото на съвременната българска живопис, една от първите европейски образовани българки и първата наша художничка с академично образование – Елена Карамихайлова.
Родена на 6 декември през 1875 година в Шумен тя е потомка на просветен и родолюбив род. Завършва Нанчовото училище и Роберт колеж в Цариград. Любовта й към музиката я отвежда във Виена да учи пиано, но там е пленена от богатото живописно наследство на старите майстори в галериите и музеите на австроунгарската столица и разбира, че нейното призвание е живописта.
Годината обаче е 1900-ната. В нито една от държавните европейски академии по това време жени не се допускат и тя се записва в частното рисувално училище на словенския професор Треблов. След това учи в Мюнхен рисуване в черно при професор Хайнрих Книр. Посещава уроци при професор Християн Ланденбергер, прочут колорист и при професор Анжело Янк – живопис на открито. Едновременно с това следва и в Дамската академия. По това време се включва в третата изложба на Съюза на южнославянските художници „Лада” в Загреб. Дебютът й е успешен, а младата художничка е високо оценена и поощрена от критиката.
Въпреки че в началото на века художественият живот в новоосвободена България едва се пробужда, през 1910-та тя се връща в България. По същото време големият й брат доктор Иван Карамихайлов, по-късно знаменит лекар хирург, купува в центъра на София голяма и представителна сграда. Част от нея превръща в частна клиника, а другата – в семеен дом. Там се установява и Елена Карамихайлова. Тази къща впоследствие е дарена на БАН, а в момента е седалище на Съюза на архитектите в България. Тук тя създава най-значимите си живописни портрети.

Сестра ми Магда – Елена Карамихайлова, 1909 г.

Любим неин модел е сестра й Магда. Убедена е, че за да разкрие напълно личността, трябва да рисува тези, които най-добре познава. Нейните портрети са толкова въздействащи, че критиката възкликва: „Сега тя изпъква като най-силната в портретния жанр“. А да се получи такава оценка, когато у нас вече са показвали своите картини портретисти като Никола Михайлов, който също е роден в Шумен, е огромен успех.
Първото десетилетие на миналия век е време на балове, приеми, вечеринки и концерти. Балът си е бал, разбира се, там се случват приятни неща, но преди него са очакванията, вълненията и тогава емоциите са най-наситени. И точно в това е истинската Елена Карамихайлова – в изображението на вътрешния живот на образите.

Приготовление за бал – Елена Карамихайлова, 1919 г.

Някогашните критици са оприличавали това платно на романс и не са грешили, защото финесът в образите наистина поразява. „Едничка тази картина е достатъчна да повярваме в таланта на художничката”, пише през 1929-та година Сирак Скитник. И продължава: „Художница с вкус и сигурно чувство към баграта.”
Остава неосъществена мечтата й да отиде на „поклонение” в града на изкуствата Париж. Всъщност, тя тръгва за френската столица с по-малката си сестра, но двете стигат само до Боденското езеро. Границите се затварят, Европа е пред война. Престояват на швейцарската граница месец и половина и там се ражда нейният шедьовър „Разходка край Боденското езеро“. Изумително нарисуван пейзаж, който кара критиката да я определи и като един от първите майстори на пейзажа.

Край Боденското езеро – Елена Карамихайлова, 1914 г.

В един свой очерк за Елена Карамихайлова писателят Драган Тенев, чийто род е свързан с Шумен, а самият той е почетен гражданин на Шумен, я нарича „голямата дъщеря на Шумен“. „Ако трябва да платя данък на личното си предпочитание, аз, който съм обиколил много европейски галерии, смело твърдя, че нейната композиция „Пред огледалото“ би могла да прави чест на всяка от тези галерии“, пише той.
Въпреки високите оценки присъствието на Елена Карамихайлова в художествения живот на България през следващите десетилетия е доста скромно. Тя не прави самостоятелни и рядко участва в общи представяния. През 1946-та я включват в изложба, наречена не особено сполучливо „Изложба на първите живи пионери в нашето изобразително изкуство“.
Понякога безшумното и деликатно присъствие на творците ги прави непопулярни. Помним и времето, когато за големия талант с буржоазно потекло беше трудно да се пребори със заслугите на антифашиста художник. (Галерията най-напред носи името на Гиньо Писков.)
С помощта на художника Светлин Русев, който убеждава тогавашното ЦК, че предложението на шуменци е по-честно и по-справедливо, през 1984 година е взето решение художествената галерия в Шумен да бъде преименувана.
От тогава до днес тя заслужено носи името на голямата българска художничка Елена Карамихайлова.
Светлин Русев вече го няма. Светла му памет. И тъкмо паметта ни дава надеждата, че освен име галерията най-после ще има и свой дом.
Роза Енчева, 24shumen.com