Минал на червено, използвал булеварда за дрифт, спрял на тротоара или по средата на пътното платно, паркирал на място за инвалиди… Стотици снимки на граждани за подобни прояви се публикуват из социалните мрежи, както и в новинарските сайтове, ведно с възмущенията на фотографите-ловци на манталитет. Защо е все така?! Ами това си е характерна особеност на обществото, генетични порядки, манталитет.
Как една самотна Шушана става най-слушаната песен? Ами мелодията е „прецапкана” отнякъде, набързо са й нагодени рими и всичко е щракане с пръсти и сълзи в очите. Защо се работи така? Защото е по-лесно. Шушана никога не е била и няма да бъде сама в БГ обществото. Тук тарикатлъкът е обожествяван, а рушветът е неговият пророк.
„Аз ли съм най-голямата балама, че да спра на сто метра, като има място до входа на магазина?”. И ряз-ръчната се дърпа на отреденото местенце за инвалиди. „Що да чакам на светофара като кьораво ченге няма, гледайте балъци…”-и газ през кръстовището. Инак същите тези са готови да срежат гумите на всеки, дръзнал да спре на „тяхното място” пред панелката. То е тяхно не защото плащат, а защото от поне три години елементарните частици в интелекта им са решили така. Същите ненавиждат съседа си, който има два буркана повече от тях с туршия, реват срещу боклуците, а хвърлят фасовете от пепелника през терасата… Това са вечно мрънкащите, мразещите или с други думи -тарикатите. Те нагаждат своите собствени рими по мелодията на общоустановените правила. И се получава нещо като хард кючек върху Втори валс на Шостакович.
Та, затова Шушана не е сама и няма да бъде.
24shumen.com
