Ако се направи национална класация на наивниците, които вярват, че с търкането на билетчета ще направят живота си по-добър, регион Шумен вероятно ще бъде в челната тройка. В челото ще сме и по спечелили големи суми за „нула време“. В рамките на 6 месеца Шумен си завъди един милионер, двама грабнаха по 200 000 лева, пенсионерка получи чек за 100 000 лева, младо момиче също е спокойно вече за бъдещето си заради 100-те бона от късметлийски билет, един от последните случаи пък е за печалба от 50 000 лв.
За да се спечели големият джакпот от националната лотария трябва да се изтеглят 1 700 000 билета при 3 млн. тираж от една серия, което е неоправдан риск и води до неосъзнато пристрастяване с минимални шансове за печалба. Това изчисляват специалисти по „зависимости”, включително и хазартни. Отчитайки печалбите само в Шумен, излиза, че хиляди нашенци всеки ден се „отчитат” в името на надеждата за по-добър живот.
Ако в игралните зали влизат комарджии, чието състояние може да се определи като болестно, то контингентът на билетчетата е най-масовият, съставен от средностатистическия сиромах в държавата на работещите бедни. „Хляб и зрелища” отстъпва на „Продавай мечти”. Мега рекламната кампания на лотарията буквално е завзела най-гледаемото време на всички водещи телевизии. Късметлиите се натрапват всячески от екрана до изцяло обземане на съзнанието по модела „Как той може, а аз не”. Генетично заложената алчност у хората, с прекрасно предадените приказки за сбъдването на мечтите, гарнирани с ухилените физиономии на спечелилите е в основата на генерираните огромни печалби от хазартния бизнес у нас. Всъщност, най-интересното е, че за компанията, завладяла пазара и прегазила дори държавната лотария, размерът на приходите е тема табу. Строго пазена тайна, както печелившите билети.
„Имала съм клиенти, които са похарчвали по 50 лева за билети. Търкат и купуват пак. Това не са хора с възможности. Взели са заплатите и пробват късмета си. Работят за по 500-600 лева. Споделят ми, че е мерак. Надежда, че там в купчината се крие онова билетче, което ще промени живота им. Избират ги по няколко минути”, разказва продавачка в „будка за мечти”.
„Спирането на продажба на лотарийни билети ще се отрази на оборота и на приходите ни от магазинчетата, които имаме“. Така шуменска търговка коментира законопроекта за ограничаване на телевизионната реклама на игрите на група депутати за лотарийните игри и Българския спортен тотализатор. Предложението на народните представители е билетите на късмета да се продават само в лицензирани за такава дейност пунктове.
Според нея и съпругът й, които държат няколко малки обекта за продажба на стоки в Шумен, билетите са част от оборота им. Твърдят, че имат клиенти, които купуват само билети от тях и ако продажбата им се насочи само към лицензирани обекти, малките търговци ще бъдат ощетени.
В едно шарено картонче е заложена цялата мъка на един постоянно прецакван народ, който е обременен от собствената си народопсихология.
Той може да понесе всичко на плещите си, без дори да вдигне глава. Дори без звук. Защото можело „да стане и по-зле”. И в мълчаливото си битие той чака. Какво? Поредният месия, спасител, който да го измъкне от блатото на собственото му чувство за нищожност. Поради същата тази причина той е готов да даде и последните си пари не за децата, не за дома, а за един блян, в който голямото щастие пада от небесата под формата на огромен чек, а всички останали му завиждат на зеещата, с около десет останали здрави зъба, безформена усмивка. Това е образът на човека, който е забравил да се бори или просто никога не го е правил. Той чака. Него го прее… цакват всеки ден, но той чака. Търка ли търка билетчета и е убеден, че като похарчи половината си „имане” за тях, то ще стане несметно богат. „Хляб и зрелища” вече не съществуват, останаха „Смачкани от живота муцуни с чекове в ръце”.
24shumen.com
