Юри Юриев, който излежава доживотна присъда заради жестокото убийство на 48-годишния Мехмед Тефиков, осъди Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за лоши условия в ареста и нанесени му неимуществени вреди. Обезглавеният труп на Тефиков беше открит на 10 октомври 2009 г. в близост до църквата „Архангел Михаил“ във Велики Преслав.
Юриев претендира обезщетение за причинените му в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. и април 2011 г. – юли 2011 г. от незаконосъобразно действие и бездействие на ответника неимуществени вреди, в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева).
В исковата молба се твърди, че ищецът в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. и април 2011 г. – юли 2011 г. е бил задържан в следствения арест в град Шумен. Прекараното време в ареста рефлектирало върху физическото и психическото му. Сочи се още, че незаконосъобразните бездействия, осъществени от администрацията на ареста спрямо него, се изразявали в това, че не били осигурени нормални условия на живот, тъй като килиите, в които бил настаняван нямали прозорци, пряк достъп на дневна светлина и естествено проветряване, както и липсвал санитарен възел и течаща води, също без осветление. Когато капацитетът на ареста бил запълнен, трудно се ползвало общата тоалетна, което налагало да се ползва пластмасови шишета за тоалетни нужди. В кратък период от време дори бил настанен в подземието на ареста, където на едно легло спал с друг задържан, както и не бил извеждан на разходка, пише още в исковата молба. Лошите условия за живот в ареста в Шумен, нарушили нормите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, Конституцията на РБ и ЕКПЧ, а ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес.
От така установеното фактическо и правно положение съдът прие, че в посочения период действително е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, са длъжни да осигуряват на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Съгласно чл.43 ал.3 от ЗИНЗС (в приложимата редакция), минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., а в ал.4 (в актуалната към исковия период редакция) на същата норма е предвидено, че достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съответно чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС (в приложимата редакция) гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Аргумент в тази насока са цитираните по – горе разпоредби на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл.29 ал.1 от Конституцията на Република България. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на арестите държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание, сочи в решението си Административен съд – Шумен. Съдът счита за недоказани останалите твърдения на ищеца – че в килиите е нямало прозорци, че липсвала пряка слънчева светлина, както и не е проветрявано помещението, включително и твърдението, че се е налагало ползването на пластмасови бутилки за облекчаване на естествени нужди.
Съдът намери за справедливо да му присъди обезщетение за този период в размер на 650 лева и отхвърли исканата от ищеца сума от 50 хил. лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
24shumen.com
Убихте грамотността!