На 6 август Българската православна църква отбелязва Преображение Господне-един от най-светлите празници, който води началото си от първите векове на християнството.
Според народните вярвания през нощта срещу Преображение Господне небето се отваря и откликва на съкровените стремежи на хората. Смята се, че на този ден природата, която досега е била подвластна на лятото, се преобразява и се обръща към зимата, а в навечерието му Небесните врати се отварят и Господ изпълнява съкровените желания на вярващите. Ето защо майките държали будни даже малки деца до среднощ, за да се помолят за сбъдване на мечтите си в чудния миг.
На днешния ден откъсвали първото грозде, най-често бяло, и го носели в църква с друга сезонна овощия, а след като били осветени – раздавали за здраве и благополучие на близки. Преди гроздето не вкусвали къпини, смятали, че черните плодчета са дяволско изобретение, създадени да изкушават хората и да се противопоставят на сътворената от Бог лоза.
Тържествената трапеза била за обяд, най-често готвели рибно блюдо, тъй като това било разрешено през Богородичните пости.
За вярващите християни и Преображение Господне отбелязва едно от знаменателните евангелски събития от земния път на Спасителя – явяването Му в небесната слава пред неговите ученици Петър, Йоан и Яков.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания – според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението Си.
За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците Си и казал: „Станете, не бойте се!“
Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
24shumen.com
