Всеки шуменец е минавал по булеварда, който води до ЖП гарата в града, всеки е виждал изоставената помпена станция край пътя, която през по-голямата част от деня е заключена с катинар. Не всеки обаче се замисля, че зад малката червена врата са заключени куп мечти на един 29 годишен мъж, за който катакомбитe са дом и убежище.
Това е Атанас на 29 години. От близо 11 години той живее в бившите помпени станции до жп гарата. Репортер на 24shumen.com се срещна с него, за да ни разкаже какво е да събереш живота си в няколко квадрата.
Наско завършва средното си образование в Пловдив, където е живял в общежитието към училището. След като се дипломира, се връща в родния си град Шумен. Без дом, без подкрепа и без близки, на Наско му се налага сам да се справя с трудното ежедневие. Започва да работи като общ работник, ден за ден.
Родителите му умират, когато е бил съвсем малък, той остава сирак, заедно със своите братя и сестри, с които към днешна дата не поддържа връзка.
„Имам една сестра, която е омъжена в Каспичан, другите не ги знам къде са”, заяви пред репортер на 24shumen.com, Наско.
Сподели още, че когато имат възможност се виждат и си помагат взаимно, но той не иска да чака наготово и да разполага с чужди средства.
„Не чакам наготово, предпочитам да живея така, но да знам, че аз сам съм си го направил”, категоричен е Атанас.
Домът където живее, както го нарича той, е голям колкото мазе. Той му се радва изключително много защото си го е обзавел сам. Сложил си е външна врата, вътре има печка на дърва, за да може да се отоплява през зимата, има легло, маса, стол, радио, има възглавници и завивки. Нощно време, когато няма никой по улиците, Наско си топли вода на печката и се къпе.
„Трудно е да се живее така, но когато държавата не ти предлага никакъв друг избор, няма какво да направиш”, сподели още младият мъж.
Наско ни разказа още, че преди време е ходил в Бюрото по труда, където са отказали да го запишат, поради здравословни проблеми, посетил е и Социалните служби, но и оттам не е получил помощ.
Като всеки човек и Наско има мечти. Една от тях е да се занимава със земеделие.
„Искам да си имам една голяма оранжерия, да си я обработвам, да я риголвам и да се издържам от нея”, сподели с усмивка той.
Когато е бил малък, искал да стане лекоатлет – това е любимият му спорт. Докато учил в Пловдив се занимавал със спорт и му е харесвало много, но за съжаление, след завършването си не е имал възможност да продължи.
Атанас мечтае и за семейство, за жена и две деца – момиче и момче.
„Искам да им се радвам, да се грижа за тях и да им дам това, което аз нямам”, сподели почти през сълзи Наско.
Смята да събере пари смята да замине в чужбина. Убеден е, че в чужбина е по-лесно човек да се развие, от колкото в собствената си държава.
Сподели, че тук е трудно да си намери нормална работа с работно време и отпуска. Въпреки опитите, които е правил, никой не му е дал шанс.
„Работя ден за ден, като ми се обадят и ме извикат, отивам, изкарвам по 15-20 лева на ден, но не ги харча всичките, защото не знам дали на следващия ден ще има работа”, допълни още той.
29 – годишният Атанас е нормален човек, като всички нас, но няма щастието да има дом, семейство, което да го подкрепя. Често пъти се сблъсква с лошото отношение на хората. Обиждат го, псуват го, гонят го, палят дома му, но никой не си задава въпроса, защо това младо момче е стигнало до тук. Повечето от нас не си дават сметка, че колелото се върти, днес може да сме на върха, но утре да се озовем в същата ситуация, в която е Наско. Тогава на никого няма да му е приятно да му се подиграват, да го обиждат и да му се смеят. Всеки има право да живее, да се развива и да вярва в по-добро бъдеще. Тук няма значение религията, етноса и разделението между народите. Важното е, че всички сме хора и трябва да си помагаме взаимно.
24shumen.com
Никой не си дава сметка, за това как живеят хората по-зле от самите нас. Винаги гледаме тези, които са по-добре и им завиждаме!!!
Срам ме е, че живея в такава Държава.
За съжаление, светът стана прекалено агресивен в своя стремеж за лично забогатяване и никой не гледа какво мачка и унищожава по пътя си към парите. Хора много – човеци малко. Благодаря на репортерите за този толкова човешки разказ. Който иска да помогне, ще намери начин. Дайте му работа на това момче, драги бизнесмени!
А тези които му палиха убежището намериха ли ги?
Къде са милионерите на града сега? Толкова ли ще обеднеят, ако му помогнат?
Дайте да се организираме да му помогнем на момчето. Всички знаем къде е помпената станция.
When someone writes an article he/she retains the plan of a user in his/her mind that how a user can know it.
So that’s why this paragraph is outstdanding.
Thanks!
Защо никой не му помогне?
Не е лош човек!
Виждал съм го и съм говорил с него…