При изключителен интерес в препълнена зала на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” бе представена книгата на писателя Борислав Геронтиев „Село без черква”. Емоционалната среща е в рамките на организираните от библиотеката срещи със значими шуменски творци, които днес са имена в националната и световна култура.
Геронтиев е Почетен гражданин на Шумен и носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев”.
„Митична фигура в Шумен. Книгите на Геронтиев са много мъдри. Удоволствие е да четеш неговата сладкодумна реч. Винаги говори с любов за майка си, за родния край и фолклора му”, заяви председателят на Дружеството на писателите Антонин Горчев. Той изрази благодарност за голямото дело, сътворено от писателя преди 30 години в Шумен – създаването на Дружеството на шуменските писатели.
За Геронтиев срещите тук са винаги вълнуващи.
„Те са изживяване, което няма как да бъде разказано”, заяви той. Работоспособността си и до ден днешен отдава на общуването си с млади хора. Води го съветът на големия Тончо Жечев: „Да остаряваме, но да не овехтяваме“. Както и наставлението на друго голямо име в българската литература – Дончо Цончев: „Ти няма да пропаднеш, защото си себе си”.
За по – големия си брат Борислав, по-малкият – Недялко Ботев, бивш дългогодишен директор на Дирекцията на полицията в Шумен, си спомня с умиление: „Той ми беше като баща. Отношенията ни бяха мъжкарски. Често повтаряше: „Човек трябва да изживее живота си с достойнство.”
Понякога писателят гледа на живота си с очите на младите. Спазва собственото си правило, което никога не му е изневерило – не да надхитрява живота, а да се адаптира към него.
„Страхът пред неизвестността ме е карал да мисля с два хода напред, да работиш, като си запазиш достойнството”, разкрива Геронтиев житейските си принципи.
Той е роден в село Градище, а животът си в Шумен, описва „като надграждане, вкарване в други светове, защото Шумен е град с духовност“.
Журналистът, по думите на Гернотиев, е изправен пред опасността да стъпи всеки момент на незаровена мина. Като не добра той определи практиката „чорбаджията на всеки вестник да бъде зависим от рекламодателя”, който вкарва финансов ресурс в медията и иска да се пишат за него похвали, а не критики. По простата причина – той си плаща.
Писателят не скри, че към него имало атаки от три вестника. Той е изпълнителен директор на Национален фонд „Култура” към Министерството на културата. Бивш програмен директор в БНТ. Споделя, че е напуснал телевизията с омерзение.
Днес свобода на словото, според Геронтиев, има само в социалните мрежи.
Голямата му болка – „морални проповеди, почти всеки ден, да му четат неморални хора“. Разсъждавайки по тази тема писателят разказа следния случай:
Преди известно време бил включен в Комисия, която трябва да разгледа творби за престижната награда за литература „Паисий Хилендарски”. В последния момент премиерът се обадил на министъра на културата, а той на Геронтиев с препоръка: ”Вижте там какво може да се направи, но наградата трябва да получи този човек”. Стойността на отличието беше завидна, казва писателят.
Другото му притеснение – децата на хората, които са заминали в чужбина да печелят. Последствията – те са станали просто потребители, тъй като всичко идва наготово. И е много трудно да живеят по някакви морални и нравствени норми.
Срещата с големия Иван Пейчев е оставила трайни следи в живота на Геронтиев. Любимото му стихотворение е „Изгнание”.
И до днес в съзнанието на писателя се е запазил вопълът на поета, изречен с напевен глас „Бориславе, самотен съм”.
И още, когато от Министерството на културата било взето решение поетът Пейчев да получи Димитровска награда за пиесата „Всяка есенна вечер” той се колебаел дали да я получи. Жена му възроптала: „Ние нямаме какво да ядем, а той се колебае дали да вземе наградата с парични измерения”.
Геронтиев съжалява, че не е отишъл на погребението на Иван Пейчев. Но хора от неговия екип помогнали в организацията за достойното изпращане на един голям български автор, оставил шедьоври в поезията.
Най-скъпата оценка за творчеството на Геронтиев – повече от 20 книги с поезия, публицистика и художествена проза е от друго голямо име в литературата – писателят Ивайло Петров. Признанието на автора на хитовия роман „Хайка за вълци” било: „Ти се стремиш към постове, но пишеш това, което мислиш”.
Като погрешна житейска философия писателят определя заблудата, че „камбаната бие за определен човек“.
Снимки: РБ „Стилиян Чилингиров“ и youtube
24shumen.com
