Свети апостол Павел е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството. Роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел).
В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел).
Първоначално Павел е привърженик на фарисеите и участва в гоненията срещу християните, включително в убийството на свети първомъченик Стефан.
На път за Дамаск той видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето.
Това събитие било повратно в живота му – той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра.
Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан от евреите в християнската общност “апостол на езичниците”.
Осъден и екзекутиран ок. 67 година в Рим след дълги години затвор.
Народен празник, който се отбелязва главно в Източна България, за предпазване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка.
Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня.
На този ден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата.
Павловден е известен под името Пальовден – в етимологичен аспект наименованието произлиза от глагола “паля“, което доказва, че християнският светец съхранява в себе си характеристиките на древно езическо соларно божество.
Доминиращо място в системата от култови елементи се отрежда на огъня. Той е соларен елемент и още от древността е приеман като брат на Слънцето и за това трябва да му се отдава същата почит.
За да се предпази имуществото от пожари и нивите – от изпепеляване, на Павловден не трябва да се пали огън в огнището, не се пече хляб и не се консумират топли храни.
Тъй като в народните вярвания свети Павел бил известен с тежкия си нрав, повечето празнични ритуали са насочени към омилостивяване на светеца и спечелване на благоразположението му с цел съхранение на реколтата от жарките лъчи на Слънцето и предпазването й от градушки, мълнии и др.
На 30 юни църквата чества Събор на Св.св. 12 апостоли.
Съборът на светите славни и всехвални 12 апостоли е празник за прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли – Симон, наречен Петър, Андрей Първозвани, Яков Зеведеев, Йоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот, Матий и Павел.
Към тях се чества и св.Павел, който не е бил апостол, но също ревностно е разпространявал вярата.
Според народните вярвания Апостолите били персонажи в християнството, ученици на Иисус Христос, които били избрани да проповядват новото учение.
Апостолите се разделят на основните ученици – Дванадесетте свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му; останалите – Седемдесетте апостоли – отново преки ученици, но не от най-близкия кръг и на апостоли, които са приели учението на Христос опорсредствено – чрез други апостоли (Тимотей, Тит), или по чудесен път (Апостол Павел).
Снимка: dreamstime.com
24shumen.com
