Слънцето клони към залез, а последните лъчи отстъпват на удължаващите се сенки. Гърбовете са превити, а работата продължава. Няма да стигне и днешният ден за приключването й. Вади пот се стичат по телата и цопват в локвата в краката. Въздухът едва достига, затова и двамата се сменят.
Мъже копят кладенец край малка нива. Водата вече изби, но трябва още малко воля, устремена към недрата на земята, на която се разчита за всичко. Движенията са трудни, няма място в дълбоката яма. Трудно се замахва, изгребва се буквално с шепи. Лицата са мръсни, замацани, пот, кал, вода. Единият излиза, влиза другият. Изпъва лице към последните лъчи и въздъхва. Повърхността на земята е хванала кора. Стъпките в нея я разчупват и вдигат прах, полепваща по потната кожа. Водата щеше да съживи унилата почва.
Работата е тежка, но краят е близо…
След ден поставят бетонните обръчи. Кладенецът е готов. Вода за малкото парче земя, за всичко, което тя ще роди…
Съвсем кратко. История за воля. История от всяка градина, във всяко населено място. Изживяна, изтърпяна, почувствана, изстрадана. Така се копае кладенец, заради земята.
Мерим диаметъра
До 27 ноември всички собственици на кладенци, сондажи, герани, дренажи, каптирани извори в дворовете си трябва да ги регистрират. Заповед на екоминистерството, спусната до всички подопечни ведомства по области. За какво им е списъкът, един господ знае. Но изисква куп бумаги, които трябва да връчат старците по селата, където къща без подобен водоем почти няма. Като се почне-идентификатор, нотариален акт, скица, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване,
дълбочина на кладенеца, диаметър на тръбата или на отвора на зиданите кладенци,
начин на черпене на водата – с кофа или с помпа, цел, за която се ползва водата…
Това последното е трепач. Да не би някой да се нагълтори до насита с водата или да я ползва за скокчета и гмуркане.
Копаем дъното
И сега идва главното. Ако в този срок кладенците не бъдат регистрирани, ще бъдат обявени за незаконни. Няма да могат да бъдат ползвани и… трябва да бъдат ликвидирани за сметка на собствениците, които ще носят наказателна отговорност.
Сега, представете си следната ситуация. Пристигат баш началниците на водата, въздуха и слънцето и влизат в двора на баба Фатме, Минка, Теменужка и започват да й се репчат, че, видиш ли, забравила да внесе бумагите и кладенецът й, копан преди 60 лета, трябвало да бъде унищожен. Да хваща лопатата и да почва да го заравя. Или пък те ще го сторят, ама тя ще плати за техниката?!
Крадци на вода
Всичките тези умни глави допуснаха да бъдат източени от частни компании язовири и оставиха без питейна вода десетки хиляди хора в страната. Същите тези позволиха с години да се горят боклуците на Европа и да ни отровят въздуха, та чак сега се сетиха нещо си да действат. Та същите тези кратуни сега ще влизат в дворовете, за да бастисват и кладенците-сякаш не знаят за какво се ползват, от колко десетилетия градини се поливат с тях. Решихме проблемите с язовирите, въздуха, та сега да доразрешим и за кладенците на хората?!
Екоминистърът обаче прецени ползата да се прави на доброто ченге и измънка, че щял да внесе предложение срокът да се удължи с една година. Дори и така, то догодина темата пак ще е на дневен ред.
Никой няма право да посяга на водата и въздуха. Те са право на живот. Представете си вместо бабата, това да се случи на фермер от Тексас? Където частната собственост е неприкосновена, а нали уж се стремим към този модел?
Иде 27-ми, независимо дали тази или следващата година…
Коментар: 24rodopi.com
