Мъка, мъка, бизнесът търси кадри. Шефът на Големия бизнес конгломерат, известен покрай футбола и завишената употреба на гел за коса, настояваше преди време заплатите в България да бъдат намалени, защото били прекалено високи. Един от хората, които никога не отговарят на въпроса „Как постигнахте първия си милион?“. То, не че и му е задаван.
И в един момент-греда. Заводи има, персонал няма. Защо? 30 години измислен преход с елемент на грабене е отговорност, която нито един политически проект не би се нагърбил да поеме. Виновни са предишните. Нищо, че всички са част от голямото съсипване. Колективна безотговорност, пратила 2 000 000 нашенци извън пределите на България. Сега щели да ги върнат, дори се връщали. Кога? За празници. Дори в най-трудните военни години, родината ни не е давала толкова жертви. Защото всеки избягал е жертва. Поставен на кладата на егоцентризма и алчността на „политическите проекти“. Страшни сме били по време на битките, тройно по-страшни сме в мирно време. Но за самите себе си.
Достойно за епитафия, когато окончателно загине милата ни България. С тези темпове на „проекти“ и изпълнителите им, няма да е много далеч това време.
Снимка: Pixabay.com
24shumen.com