„Над 81% от българските граждани искат приемането на специално законодателство, което да уреди несъстоятелността на физическите лица“. Това заяви днес омбудсманът Мая Манолова при представянето на концепция на законопроект за личния фалит на форум в Представителството на Европейския Съюз, организиран съвместно с фондация „Български институт за правни инициативи“. Това съобщават от пресцентъра на Мая Манолова.
Манолова подчерта, че България е единствената държава в Европейския съюз, която няма законодателна уредба за личния фалит. Тя цитира данни на Европейската комисия от края на 2017 г., които показват, че 21.1% от всички заеми у нас попадат в графата лоши или необслужвани, 4.7 млрд. евро са просрочените заеми, а 3.4 млрд. евро, тези по които не е плащано над 90 дни. Това нарежда страната ни на четвърто място в Европейския съюз по лоши кредити, като преди нас са само Гърция с 46.9%, Кипър с 33.4%, Португалия с 15.5%, а Италия е в ситуация сходна на нашата – с 21.2%.
„Концепцията, която изработихме заедно с експерти, магистрати, представители на съсловни и граждански организации, включва от тази процедура да могат да се възползват, както физически лица, предприемачи, т.е. упражняващи свободна професия или физическа дейност без качеството на търговец, но също така и физически лица потребители, тъй като в България картинката показва, че например в момента лошите, необслужваните потребителски кредити са в размер на над 800 млн. лв.“, така аргументира позицията си за изработване на законопроект Манолова.
Националният обществен защитник допълни, че по данни на Централния кредитен регистър на БНБ, всеки трети българин е с кредит, 2.33 млн. са кредитополучателите, 4,991 млн. изтеглените кредити и над 600 000 са лошите или необслужвани кредити.
„Очаквам, че сериозната работа по този законопроект тепърва предстои. За мен е изключително обнадеждаващо, че тук са представители на цялата юридическа гилдия, на всички съсловия – работодатели, синдикати, съдилища, различни магистрати, Висшия съдебен съвет, като започнем от синдиците и стигнем до частните съдебни изпълнители. Много се надявам в групата от експерти, които ще подготвим текстовете, да се включат всички заинтересовани страни. Процесът ще бъде абсолютно на светло, напълно прозрачен, както и презентацията на концепцията е публична, така че да се чуят всички гледни точки и наистина да се изработи едно разумно и балансирано законодателство“, каза още омбудсманът.
Мая Манолова изрази надежда, че отсъствието на представителите на законодателния орган и на Министерството на правосъдието не означава незаинтересованост на тези институции към такъв важен и обществено значим за българските граждани проблем.
„Няма как да си затворим очите. Аз като омбудсман, и надявам се, законодателният орган, и изпълнителната власт, няма да си затворят очите пред един огромен проблем за българските граждани, който е и проблем за българската икономика, за българското общество, ако щете и за хазната. Свръхзадължеността генерира един непрекъснат поток към сивия сектор или към Терминал 2“, категорична бе Манолова.
Тя допълни, че идеята на концепцията е да се постигне баланс между интересните на кредиторите и длъжниците, както и че времето на свръхзадължеността може да бъде поето и от двете страни по справедлив начин.
