Кое е проява на здрав разум – да гласуваш или да не гласуваш? Май и двете.
Тези, които са на заплата и зависят от онези, които разпределят и харчат бюджетите – общински и държавен, нямат голям избор. Хем гласуват, хем и роднините повеждат към урните. Някои имат задача „х4“, други – по 10 гласа.
С усмивка гласуват тези, които сякаш са „орисани“ да им купуват гласовете на всички избори.
Има и твърд процент изпълнителни граждани. Усмивки може и да няма по лицата им, но са стегнати и пременени като едно време за манифестация.
Тези, които не гласуват, обаче са артък много. От вечно мрънкащите, през увеличаващия се процент на „самоспасяващи се“ и мразещи политиците, до онези, които чакат появата на кандидатите на партията на Слави Трифонов и евентуално бъдеща формация на президента Румен Радев.
3 ноември – денят на балотажите, бе изборен за твърде малка част от народа.
Изборен беше денят за партиите и за двете водещи телевизии. Първи се усетиха от bTV, като след 20.00 часа на екрана се появи предаване, което събира значително повече зрители от изборни коментари. Без съмнение разумен избор.
Да се чудиш защо и малките телевизии се напъват да се състезават с изборни новини и анализи, след като големите не са доволни от гледаемостта им.
Иначе от екрана се лееше удивителна… непросветеност по време на избори.
Вчера си направихме труда за времето от 17.00 до 22.00 часа да превключим общо за около 20 минути на ТВ-та, в които се говори за балотажа и още нещо.
Журналист се гъне на въпроса защо в малките населени места хората гласуват повече от тези в големите. Обяснява за богати общини и нещо несвързано, колкото да каже нещо. Елементарното е, че в големите градове, в общините, изборите ги правят партиите, а на село – фамилиите. Който кандидат има най-голяма рода и приятели, той е с една обиколка пред другите.
В друга телевизия чалгаджийка „умно“ констатира, че хората гласували за партии, а не мажоритарно. Ма, како, ти в час ли си? На много места ГЕРБ е първа сила в общинските съвети, но губи кметския вот именно, защото кандидатът на другите е по-харизматичен. Ти чувала ли си за Георг Спартански? Толкова много го плюха човека, че нямаше как да не стане кмет на Плевен, издигат от Инициативен комитет.
Да не говорим как клипът на танцуващия под звуците на „За крадец не ставаш, сине“, с пура в уста и лепнати 50 лева на челото „биг бос“ на Благоевград Атанас Камбитов го прати в политическото небитие.
Социолог пък „трупаше точки“ с трансфер от турски в български избори на невярна информация – кюрдите подкрепили … националистите в Истанбул. Точно обратното е.
Иначе и на Избори`2019 всички състезатели се изкараха победители. Но това не е новина.
Че всички губят е факт. Здравият разум трябва да го признае, но всички виждат единствено победата. Така им отърва.
Облекчение за губещо-печелещите политици е, че на тези избори най-много се изложиха социолозите. След 100-процентово паралелно преброяване от „Галъп“ обявиха, че единия от кандидатите за кмет на Шумен получава 52,1% и става кмет, защото опонентът му е спрял на 44,4%. Оказа се, че резултатът в Шумен е 48,57 % на 48,27%. Само 77 гласа разлика.
Но и в социологията има дъно. Миналата седмица от „Тренд“ цяла нощ обясняваха, че Дани Каназирева отива на балотаж в Пловдив и телевизиите през това време интервюираха красивата адвокатка, „изяждайки“ времето за изява на Славчо Атанасов. Оказа се, че няма изненада, а тотална катастрофа с екзитпола на агенцията.
Ниска, много ниска избирателна активност на тези избори! На следващите никой да не се чуди защо има опашка пред урните, а цял ден екзитполовете да сочат добро представяне на кандидатите на Слави Трифонов. А след 20.00 часа играчите от Системата да се тюхкат: Как го допуснахме!?
24shumen.com
