Иван Карадочев е роден на 15 февруари 1951 година в Троян. Средното си образование завършва в Габрово, а след това специалност „Българска филология“ в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“.
От 1985 до 1989 година е редактор в списание „Пламък“.
Още през 1988 година участва в създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Иван Карадочев е един от създателите на СДС в Шумен. В периода от 28 август 1990 година до 10 октомври 1991 година е назначен за зам.-кмет на Шумен до провеждане на първите в страната демократични избори. По-късно се оттегля от политиката.
Днес Иван Карадочев продължава да се занимава с литература.
-Г-н Карадочев, на този ден по традиция събирате приятели за празника. С какво, извън празнуването, свързвате тази дата?
-Празникът е свързан с паметта на Йоан Кръстител, олицетворяващ връзката между Старият и Новият завет. Тълкуването на този образ е вдъхновяващо поради смелостта и достойнството, които той излъчва. Разказът за него е разказ за дързостта и последователността, въпреки жестокото наказание, което не го отминава. След Спасителя, той е втората по значение новозаветна фигура. В репортажи по телевизията вчера показаха ритуалите по изваждането на Богоявленския кръст от водата. Имах чувството, че никой от интевюираните не знаеше поводът за празника и символизациите на ритуала. Тяхната представа е консумативно-атлетична. Говорят за здраве и благополучие и нито дума за светото кръщение. Колко ли от тях са кръстени?!
-Живеем в объркано време, какво е мястото на България на фона на всичко случващо се в Европа?
-Мисля, че България се опитва да заеме в Европа място, което не отговаря на реалната ситуация вътре в страната.
-Затворихте вратата на политиката за живота си, и все пак, ако трябва да опишете ситуацията у нас, каква картина ще се получи?
-Ако трябва да дефинирам наблюденията, си бих казал следното: Зад симулацията на либерална демокрация лежи бездната на корупцията.
-С Вашето поколение в политиката бяха свързани най-големите надежди за промяна. Какво се обърка, че днес още не успяваме да подредим държавата си?
-Негативната селекция. През първите години след падането на комунизма митингите обикновено завършваха в църквите. Палехме по свещичка, за да свържем социалните си мечти с християнските ценности. Убеден съм, че не може да съществува хуманно и справедливо общество без християнски идеали. Чуйте сегашната политическа реторика. Тя отдавна е обърнала гръб на Бога. Прагматичния примитивизъм на посредствени хора решава съдбите ни.
-Защо стана така, че тогавашният интелектуален елит на страната на чело с президента Желев не успя да направи това, което направиха страни като Полша, Чехия, Унгария?
-Посочените страни опазиха властта в държавите си от крадците и мутрите.
-Винаги сте подкрепяли млади и талантливи творци. Мислите ли обаче, че разломът между млади и стари в литературата се задълбочава?
-Да подкрепиш талантлив млад човек означава да подкрепиш литературата, да влееш енергия в културата. Мисля, че това е значителна част от професионалните ми задължения.
Да се говори за стари и млади в съвременната литература означава да се смесват понятия. Най-младите нямат никаква причина да упрекват предходниците си в липсата на толерантност. Те свариха литературна ситуация, готова да ги приеме и потвърди. За разлика от други области българската литература преодоля идеологическите ограничения много рано. Да си припомним Йордан Радичков, Ивайло Петров, Борис Христов, Биньо Иванов, Богдан Тетовски, Тончо Жечев, Никола Георгиев. Тяхното творчество и стабилна основа, от нея тръгват младите.
Снимка: Личен архив
24shumen.com
