Днес отбелязваме Попова Коледа. Празникът се нарича още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
5-ти януари е първи от поредица водни обреди. Следват го Йордановден и Ивановден, а водните имена на двата празника са Водица и женска Водица.Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си. Ако вечерта на 5-ти януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.
Трапезата на Попова Коледа е постна – боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Имен ден имат Кръстьо, Кръстана.
24shumen.com
