Днес за 142-ри път ще се преклоним пред великото дело на Христо Ботев и загиналите за свободата на България знайни и незнайни герои. Точно в 12.00 часа сирените ще ни подканят да замълчим и сведем глави пред тяхната саможертва в името на Родината.
През май 1876 г., след новината за Априлското въстание, поетът Христо Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. 205 млади момчета слизат на дунавския бряг край Козлодуй и целуват земята под краката си.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 2 юни 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението, куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя.
Днес Ботев е сред най-обичаните ни национални герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи.
Големият поет-революционер едва ли е предполагал, пишейки шедьовъра си “Хаджи Димитър”, невероятното му слово “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”, през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име.
2 юни е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си.
И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.
24shumen.com
