Днес Православната църква отдава почит на Божията майка, чийто свят образ е в иконата „Достойно есть“. Така се нарича и самият празник.
Според преданието през 10 век пред лика на Богородица за първи път е било изпято песнопение, включено впоследствие в чина на Божествената света литургия, което и до днес се изпълнява в целия православен свят.
Точното предание на това събитие е записано през 16 в. от тогавашния първенствуващ в Света гора монах йеромонах Серафим, който съобщава следното: Близо до столицата на Света гора Карея се нарича долина, по-късно наречена Долина на пеенето, където се намират монашески килии, населявани от подвезаващи се аскети.
В една от тях живеели двама монаси, старец на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът отивал на бдение в Карея и поръчал на своя ученик да извърши сам утринното последование в килийната църква.
През нощта се потропало на вратата на килията. Послушникът отворил и видял пред себе си непознат калугер. Поканил странника да влезе, за да извършат заедно утринното последование. Стигайки до песнопението „Честнейшую херувим“ непознатият с ангелски глас благоговейно запял към Света Богородица „Достойно е наистина да те облажаваме Богородице присноблажена и пренепорочна и майка на нашия Бог“. След тези думи иконата на Божията майка, която се намирала в килията, и пред която те възнасяли своята молитва внезапно засияла с необикновена светлина. Послушникът, изпълнен с духовна радост и плачещ от умиление се обърнал към монаха с думите“ Отче, ние никога не сме слушали тази песен от древните. Моля те, напиши ми я за спомен. Непознатият монах поискал мастило и хартия. Но в килията нямало. Тогава той казал на послушника: „Донеси ми каменна плоча“. След като я получил инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си събрат: „Отсега нататък така пейте всички православни“. След като изрекъл тези думи той станал невидим и изчезнал.
Когато старецът Гавриил се върнал от бдението послушникът му разказал за посещението на непознатия тайнствен гост. Показал му каменната плоча с текста на молитвата. Опитният духовник веднага разбрал, че в килията е бил самият Архангел Гавраил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в прослава на Божията майка. И двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, където подробно разказали пред събора на старците за станалото чудо.
Тогава братят прославили Христа Бога, извършил такова чудо за слава на преблагословената си майка. Изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил.
Плочата, с изписани върху нея букви на Богородичната песен била изпратена в Константинопол на патриарх Николай Втори Хризоверг като свидетелство за станалото чудо.
Иконата на Света Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата,била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм в Карея, където тя и сега се намира. И започнали да я наричат „Достойно есть“.
По същия начин и килията от това чудно събитие става известна с това име.
Православната църква отбелязва дивното събитие особено тържествено на празника „Св.Богородица – Достойно есть“, който се празнува на 11 юни, както и на втория ден на Великден, когато представители на всички Светогорски обители, изнасят с литийно шествие Богородичния образ, за да благослови Божията майка всички онези, които се подвизават и се покланят в нейната градина – Света гора Атон.
24shumen.com
