27 януари е Международният ден в памет на жертвите от Холокоста. На 1 ноември 2005 г. Общото събрание на ООН обявява официално в резолюция 27 януари за Международен възпоменателен ден на Холокоста. Резолюцията призовава всеки член на организацията да почита паметта на жертвите на Холокоста и окуражава развитието на образователни програми за историята, за да се предотвратят бъдещи прояви на геноцид.
През периода от 30 януари 1933 г. (когато Хитлер става канцлер на Германия) до 8 май 1945 г. (края на войната), около 9 млн. евреи живеещи в 21 европейски страни са подложени на систематична анихилация. Двама от всеки 3-ма евреи живеещи в Европа са били убити от нацистите. Общият брой на жертвите е 6 млн., в това число 1.5 млн. еврейски деца.
250 хил са оцелелите от ужасите на Холокоста, които в момента живеят в Израел.
На тази дата през 1945 г. малцината оцелели в концлагера Аушвиц са освободени. Създаден на територията на окупирана Полша, този концлагер се превръща в символ на местата за осъществяване на Хитлеровото окончателно „решение“ на „еврейския въпрос“. В Аушвиц са депортирани няколко милиона души от цяла Европа.
България е единствената страна в света, която спасява живеещите през 1942 г. на нейна територия 48 000 евреи. В изготвения „Общ план за окончателното разрешаване на еврейския въпрос в Европа“ със заповед на Адолф Хитлер от 20 януари 1942 г. е предвидено да бъдат депортирани 11 милиона евреи в концентрационните лагери. В приложения списък България е включена на последно място с 48 000 евреи. На 2 март 1943 г. Министерският съвет приема седем постановления за депортирането на евреите.
След като на 4 март 1943 г. започва депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Македония и Пиротско, на 8 март 1943 г. делегация от Кюстендил, в която участват търговецът Асен Суичмезов, учителят по история в кюстендилската гимназия Владимир Куртев, адвокатът Иван Момчилов и народният представител Петър Михалев, пристига в София, където на 9 март заедно с представители на софийските евреи се среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, пред когото излагат искането си да бъде спряна депортацията.
Той се ангажира лично с проблема и същия ден се среща с министъра на вътрешните работи Петър Габровски, който издава заповед депортирането на евреите от България да се отложи за неопределено време. На 17 март 1943 г. Димитър Пешев пише писмо до министър-председателя Богдан Филов, подписано от 43-ма народни представители за спиране на депортацията.
Акцията на Димитър Пешев за спасяване на българските евреи е подкрепена от Българската православна църква и интелектуалци. Депортацията е отложена и на 31 март 1943 г. цар Борис трети информира Германия, че за момента не възнамерява да предаде евреите от старите предели на България, а ще ги използва за строителство на нови пътища.
24shumen.com
