На 26 октомври Православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. Стара поговорка: „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“. В някои части на България денят е известен с името „разпус“, тъй като на него всеки трябва да е дал, каквото е имал да дава и да е взел, каквото има да взема.
Свети Димитър е роден през III век в град Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт, император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града.
Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г., нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист.
От Димитровден нататък може да завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев. Тогава започва и подготовката за така наречените „миши празници“, които са на следващия ден. Жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете. Също така не се взема в ръка хурка или вретено. Мъжете не трябва да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да замажат очите на мишките, трябва да замажат с кал праговете на къщата, хамбара, кошовете и ъглите.
В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна.
На Димитровден стопаните гледали и дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярвали, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите
Днес една от малкото традиции, оцеляла през годините, е на този празник да се готви петел за именика или кокошка за именицата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки.
Имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Димка, Дима, Димчо, Димитричка, Драган, Димана, Митко, Митка, Мита, Митрана.
24shumen.com
