„В епидемията от коронавирус в момента сме в стръмната част на изкачването“, казва ген. Мутафчийски. Заради наложените мерки експертът вече получава смъртни заплахи. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:
– България предприе навреме мерки срещу разпространението на коронавируса и отначало нещата изглеждаха под контрол – кривата на заразяванията дълго време беше плавна. Но от няколко дни тя тръгна рязко нагоре. Обърка ли се някъде нещо и къде?
– Ще бъда съвсем откровен: ние имахме невероятен късмет с това, че вече бяха наложени карантинни мерки за учениците и в здравните заведения заради грип-Б, който преля и във втори пик на болестта. Това ни даде възможност да ограничим още тогава разпространението на коронавируса в България. След това тези мерки срещу грипа преляха в мерки срещу коронавируса и те бяха много адекватни. Но сега, като погледна назад, те ми изглеждат твърде либерални, защото не беше забранено например ходенето на работа. Независимо от това мерките дадоха чудесни резултати и дълго време ние се движехме в една много плавна крива. Това продължи до около 30 март, когато отчетливо видяхме завишаване, а след 12 април тръгнахме стръмно нагоре.
– Защо, какво се обърка?
– Имаше едно вредно говорене в обществото, бяха отправени грешни послания. Стигна се дори дотам да се отрича съществуването на проблем с КОВИД-19 в България. Хората започнаха по-смело да излизат навън, да се събират, а съчетано с масовите пътувания по Цветница и Великден, всичко това даде резултат и в момента сме в стръмната част на изкачването.
– Определихте мерките като адекватни, но все пак твърде либерални. Време ли е месец и половина след въвеждането на извънредното положение да се помисли за един по-задълбочен анализ на това кои мерки действат и кои – не. В Германия например парковете не бяха затворени в нито един момент, просто хората трябваше да спазват дистанция и да не се движат в големи групи.
– Това е чудесен въпрос, защото сме в период на преосмисляне на мерките. Първо, наистина трябва да се направи анализ кое е функционирало и кое – не. От чисто медицинска и епидемиологична гледна точка. Второ, наблюдават се изключително тревожни нагласи в обществото, които не са само български феномен. Хората имат болезнена нужда от някакъв светъл лъч в тунела, от разхлабване на мерките. И трето, задълбочава се противоречието между говореното на политиците и на експертите. Така че България трябва да преосмисли тези мерки. Включително защото болниците не могат безкрайно да бъдат затворени – КОВИД-19 не е единственото заболяване. Доста дълго бяха отлагани онкологични операции и други дейности, които просто „заспаха“. Има пациенти, на които спешно им се налагат трансплантации и ние, по примера на наши западни колеги, изработихме протоколите за възобновяване на тази дейност. Има огромен обществен натиск относно процедурите за репродуктивно здраве и инвитро процедурите. Така че всички тези въпроси постепенно се решават, като например отварянето на парковете основно за майки с деца. По мое лично настояване беше включена забраната там да се консумира алкохол.
– За парковете – щабът подкрепи ли тяхното отваряне или това решение беше наложено?
– Няма наложени на щаба решения и мисля, че премиерът и министрите вече са наясно с това. Ние сме съгласни, но задължително трябва да се обясни на хората, че всички разхлабвания на мерки, които предполагат събирания на повече хора на едно място, ще доведат до влошаване на епидемиологичната ситуация. И политиците трябва да се научат малко на реално говорене, а не само да съобщават добрите вести.
– Да Ви попитам тогава така: има ли напрежение между щаба и външни фактори? А някакви разногласия вътре в самия щаб?
– В щаба нямаме съществени разногласия, ние спорим по различни въпроси, но не бих казал, че имаме различни мнения. А що се отнася до правителството, премиерът призна, че на сутрешните ни съвещания от 7 часа ние от щаба, цитирам, „го сваляме на земята“. Оптимистичното политическо говорене не е някакъв български феномен – виждаме го и в много други страни в момента. Но като че ли експертите все повече започват да се противопоставят на този начин на говорене и нашият щаб не прави изключение в това отношение.
– Ще бъда още по-директен: премиерът Борисов продължава ли да се съобразява със съветите и препоръките на щаба? Ако да, как тогава да си обясним, че Вие биете тревога след Великден, а в същото време наблюдаваме разхлабване на някои мерки?
– Това с парковете ние го приехме като един добър компромис за изпускане на напрежението. Защото това напрежение можеше да доведе до още по-демонстративно неспазване на мерките, каквито явления се наблюдават все по-често. Съгласни сме на такъв компромис. Но в никой случай няма да подкрепим едно поголовно отваряне на тези пространства.
– Не разбрах отговора на въпроса дали премиерът Борисов се вслушва в това, което му казвате.
– Премиерът е известен с твърдия си характер, но учудващо за мен той се вслушва в нашите тревоги, опасения и препоръки. Понякога спорим с часове и ние наистина го сваляме на земята.
– В Германия водещият вирусолог от берлинската клиника „Шарите“ Кристиан Дростен сподели с огорчение, че за много хора той е вече „лошият, който иска да унищожи икономиката“. А Вие? Отдалечавате ли се от образа на „добрия“?
– Това е факт. Отдалечавам се от образа на добрия. Моят образ твърде често вече се сатанизира. В смисъл, че действията и упоритостта на щаба разрушавали икономиката, което всъщност изобщо не е вярно. Проблемът е глобален. Дори и да оставим всички да работят, а ние сме ги оставили да работят, те няма какво да работят. Да вземем автомобилния бранш: те могат да си произвеждат колкото искат фарове за мерцедеси, но ако Мерцедес не произвежда мерцедеси и ако пазарът не търси мерцедеси, аз ли съм виновен?
– С други думи: все повече започват да Ви възприемат като „лошия“. От каква посока идват тези оценки?
– Вече получавам заплахи, включително за живота ми. Такива идват с имейли, есемеси или по Вайбър. Аз, разбира се, ги предавам на полицията.
– Тези заплахи анонимни ли са?
– Има и имена, но не мога да кажа дали това са истинските им имена. Това е работа на полицията. Аз не мога да преценя реална ли е заплахата или не. Да, правя много жертви за работата си, но чак пък да загубя живота си…
– Категоричен сте, че има и смъртни заплахи, така ли?
– Категорично има смъртни заплахи, даже съм ги запазил в телефона си. Мога дори да цитирам едно от последните такива послания: „Искам да бъдеш усмихнат, когато ти пусна куршума“.
– Подателят анонимен ли е?
– Да оставим полицията да си свърши работата. Работи се по изясняването на поредния такъв случай. Смъртните заплахи се броят на пръстите на едната ръка. Много повече са гневните вербални послания. Наложи се дори да деактивирам един имейл.
– А кога започнаха тези заплахи?
– Не съм правил подробен анализ, но това е интересен въпрос. Всъщност мнозинството от хората подкрепят мерките, но има и едни други хора, които все не са съгласни. А има и организирани групи, на които им е поръчано да правят това. Сигурен съм, защото има имейли, които са много професионално направени и ако се опитам да им отговоря, операторът казва, че няма такъв адрес.
– А откъде, според Вас, би могла да идва една такава организирана атака? Имате ли предположения?
– Не бих се впуснал в такива разсъждения. Нека полицията да се занимава с това.
– Да поговорим и за ромските квартали – остават ли те рисков фактор за разпространението на заразата, въпреки здравните медиатори?
– Едно от първите неща, които направихме, паралелно с укрепването на здравната система, беше да поканим всичките 200 медиатори, за да синхронизираме работата с тях. Защото ние много добре знаехме, че там може да има проблеми. Много от тези наши сънародници работят в чужбина, включително в страни с големи огнища на КОВИД-19. Въобще привнасянето на инфекцията беше основен фактор за България. От друга страна тези малцинствени групи имат по-различен начин на живот – при тях социалното и физическото дистанциране е много трудно приложимо. Това е начин на общуване между тях. Както ни увери един италиански професор, тези хора контактуват по този начин – те се прегръщат, целуват, здрависват, стоят плътно един до друг. Това е народопсихология, нещо, което не може да бъде изтръгнато за един ден.
– Но ние всичко това го знаехме, нали така?
– Точно така. И затова много отдавна, още когато се формираше щабът, едно от първите неща беше да мобилизираме медиаторите и много зорко да следим какво става там. А това, че не сме акцентирали на тази дейност, е плод на разбирането ни, че не може да допуснем стигматизация не само на тази, а и на всяка друга обществена група във връзка с епидемията. Защото това можеше да ескалира в абсолютно недопустими грозни сцени.
– Накрая да Ви попитам и за Гергьовден: тази година военният парад няма да е такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме. И все пак нещо се подготвя. Няма ли опасност от повторение на сюжета с честването на 3 март?
– Ето какво последно договорихме с вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Убедих го, че парад без публика не е парад и че за да има парад, участниците в него трябва преди това да тренират заедно поне един месец. Това са реални рискове, поради което този вариант отпадна бързо. Тогава министерството предложи авиацията да прелети, от което няма никакъв смисъл, според мен. Третото предложение беше да се направи един мини парад – тоест, един вид състезание между отделните военни училища в страната, което да се проведе в училището във Велико Търново. Възпротивих се и на този вариант, защото смесването на курсанти от различни училища е неприемливо. Последно парадът ще изглежда така: всяко училище, самo за себе си, ще заснеме маршове на курсанти, които могат да бъдат излъчени за по-широка публика, например по телевизията. Но няма да има такъв парад, какъвто сме си го представяли. Тази година ще отбележим Деня на храбростта по един нестандартен начин.
Емилиян Лилов, Дойче веле
24shumen.com
