Слънчевото време в съботния ден изкара шуменци извън домовете им. Част от тях се запътиха към центъра, кой на кафе, кой по магазините. Стотици обаче бяха днес на битака, наричан от местните „мъжкия мол“. Битакът в Шумен от години се е превърнал в институция за хората от околията. Всичко, което не може да се открие по магазините го има на битпазара, видя репортер на 24shumen.com. Ски, слънчеви чадъри, факсове и телефони с шайба, ръчната шевна машина на баба ви, лули, ножове и ножчета, джиесеми, части за коли, самовари, грамофони, плочи и дискове, музикални инструменти, велосипеди, домашна посуда, инструменти, сувенири, чаршафи и даже яйца и круши гиганти.
Всяка събота на мотостадиона срещу Шуменския университет ври и кипи. Мъже, жени, деца, млади и стари оглеждат, пазарят се, спорят. Недоволни обаче няма. Две за пет лева, три за седем, танто за кукуриго и нищо няма цена. Само яйцата. Големите вървят по 20 стотинки, а малките по 15. Наоколо амбулантните търговци със завист шушукат, че „тия от яйцата апартамент купили за една година, парите му изкарали“.
А „оня с крушите ги давал много скъпо по пет лева килото, но една круша била повече от половин килограм“. Обаче търговецът приветливо реже с ножче тънки резени круша и черпи всеки, който спре пред плодовете. Народът се трупа, цъка с език и отминава.
Привличат ме плочите. Напомнят ми детството. Питам, къде ги намират, а млад мургавелко ми казва, че са вносни от Германия. „Ами те са български тия плочи. Как от Германия“, чудя се аз, а той ми отвръща: „Че то и в Германия българи живеят“.
На битака е и познатият на цял град Росен. Продава семки. На ръст е кинта и половина, но какъв глас вади само, из целия пазар кънти: Сееемкиии моляяя, сееемкии… Чувам го и си мисля дали няма да е като в детството, когато бяха във фунийки от тетрадки или списания. Гледам в ръцете му, а те пакетчета … от известна марка за ядки.
Спирам на друго място. Върху покривка, постлана направо на земята подредени сувенири и месингови съдове. Търговецът ме информира, че дъщеря му ги изпращала от Белгия. Живеела от години там и го снабдявала със сувенирите, а той тук ги продавал, за да преживява, че само пенсията не стигала.
Отдалече си личи, че Стилиян Николов е меломан. Масата му е обсипана с дискове. Оказва се харесваме еднаква музика, а Стилиян продава колекцията си. У тях имал още над 1 000 диска.
Срещам и един познат. Преди две седмици се прибрал от Германия. Мислел да подхваща някакъв тънък бизнес със стари телефони. Отваря една торба пълна с десетина стари, колкото света джиесеми. Вадел ценни метали от частите им. От 50 стари мобилни телефона излизали към два грама чиста проба.
Харесах си едно ръчно домашно звънче. Такова, с което по филмите господарката на къщата вика икономката си. На мен обаче на челото ми пише, че не мога да се пазаря и една нахакана буля се опитва да ми го пробута за 20 лева. Оглеждам го, поклащам го, а гласът на звънчето един такъв приятен. Ама чак 20 лева… Отминавам.
Ще се пробвам пак някой път. Битакът започва „работа“ рано сутрин. Кулминацията е някъде между 10.00 и 12.00 часа. После нещата се успокояват и търговците започват да прибират стоката си. Така до следващата събота.
24shumen.com
