След като Шуменският районен съд отмени решения на директора на театъра и възстанови на работа двама актьори, 24shumen.com потърси коментара на известния им колега Владислав Карамфилов – Въргала. Публикуваме позицията му без редакторска намеса:
Решенията на съда, с които се отменят като незаконни уволненията на двама актьори от трупата на Шуменския театър са сигнал към Министерството на културата да вземе категорични мерки срещу директора. Независимо от отношенията му с ведомството.
Министерството трябва да реагира, като принципал и този човек да бъде махнат, тъй като е доказан некадърник.
Сумата от над 10 хиляди лева, с която е осъден театъра заради това, че актьорите са останали без работа ще я плати Министерството, а не директорът. Има талантливи хора, които с тези пари могат да реализират творческите си проекти, а не да се плащат по съдилищата. Това е мое мнение.
Позволявам си да изразя позиция, защото познавам шуменския театър и неговата история, и градът Шумен ми е свиден. А директорът е възмутителен за нас от актьорската гилдия, за шуменската публика и за българския театър.
При неговото управление резултатите са катастрофални – огромни задължения на театъра, огромен отлив на публика и огромно напрежение в трупата. Стресираща за актьорите атмосфера. Колегите трябва, едва ли не, да се отнасят към директора като към велик вожд от типа на севернокорейски лидер и да му се възхищават.
Подходът му е – саморазправа с хората, които дават своята енергия и талант, но възторгът им спрямо директора не е достатъчен.
Махна колегата Кольо Стайков с мотив, че не е завършил НАТФИЗ. Прокуди човек, посветил 20 години от живота си за шуменския театър. Семейството му, приятелите му, целия му свят е свързан и отдаден на Шумен…., но не получава „оргазъм“, когато среща директора…, и аре, шут.
Днес Кольо е в трупата на Старозагорския театър и получава роля след роля…..
Милен Димитров, един от добрите актьори, не само в театъра, но и в киното. Работил съм с него. Не можеш да ме убедиш, че има творческа причина да го махнеш. Но?! Сигурно не получава „тремол на превъзбуда“, при появата на директора и – вънка.
Абсолютно същата е историята и с нашата колежка Мария Григорова. Но ето че и тя осъди театъра, и спечели делото.
Директорът създава среда на напрежение, интриги и зависимости. За да приеме на разговор някой от трупата, трябва да се подаде молба до секретарката, в която да е описана причината за исканата среща, като няма право тя да бъде по личен въпрос. Всяко нещо се записва, подписва, декларира…., все едно си в централата на НАТО и ще изстрелвате ракета, а не в шуменския театър. За всяко нещо пуска докладни, жалби и…, не знам кога му остава време и концентрация за творческата работа. За това и резултатите са катастрофални! Всеки елементарен казус се трансформира, докато придобие формата на документ. Управление в стил „Аз съм си вързал гащите“… Е да де, тогава защо губи дело, след дело?!?!!
Губи той, плаща държавата?! Това е обществен проблем.
Аз съм сигурен, че този човек да е директор, не е избор на министъра, ако и министърът да е подписал заповедта за назначението му. Така че – този който е гарантирал за него, нека да погледне всички резултати и факти, да си „посипе косите“ и да поправи злината.
Не стреляйте по пианиста, той толкова си може…, но го махнете от пианото.
Не ме боли, че при пълна зала свали пиеса с мое участие, която имаше 42 представления за един сезон. Това е негово право. Боли ме, че направи шест нови пиеси, (едната е негова, авторска), като и шестте заедно, нямат 40 представления за един сезон.
Боли ме за шуменския театър, който днес е в агония….
Няма място за паралел с предишния директор Илия Раев, прекрасен човек, създал и прекрасна трупа. Поклон пред паметта му!
Снимка: Theater.bg
24shumen.com
