Днес православна църква чества Атанасовден в памет на Свети Атанасий Велики.
Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. „Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта“, казват българите. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
Рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве. В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас „забожда главата си в земята” и така я затопля и подготвя за оран. В пиринския край вярват, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. За да не разсърдят болестите, и на този празник жените не подхващат никаква домашна работа.
Според народните предания Свети Антон и Свети Атанас се наричали бащи на чумата, защото се е вярвало, че болестта се е родила на техния ден. Затова празника наричат още Чуминден, Лелинден.
Народът си представял болестта като гърбава и стара баба, облечена в черни дрипи. За да спечелят благоразположението й, стопанките месят рано сутринта пресни пити, намазват ги с мед, забождат върху тях босилек и ги раздават из махалата. Питките дупчели с вилица, за да не се „надупчват” децата от шарка. В жертва се принасяла черна кокошка. В Тракия приготвят обредно ястие от черно пиле и вярват, че от него „болките бягат”, а перата му притежават лечебна сила.
Българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава Св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
Днес имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска, Таска.
24shumen.com
