Той е навъртял с велосипеда си близо 50 хиляди километра. На две колела е преминал през 31 държави в Европа и Африка. С колелото си достига нй-северната точка на Стария континент – Нордкап.
Той е Венцислав Илиев. Роден е в Шумен през 1984 година. Завършва Техникума по селско стопанство в родния си град.
Кара велосипед повече от 20 години. Съдбата си на пътешественик разбрал, когато преди време за една седмица обиколил румънската част на Добруджа.
-Кои са най-екзотичните места, на които си бил?
-Най-екзотично може да се каже Мароко, но най-харесвам Норвегия, заради зеленината, епичните и страшни гледки на фиордите.
-Бил си на най-северната точка на Европа Нордкап. Как се стига с колело до там?
-Пътуването до най-северната точка на Европа не е лесно. Да оцеляваш всеки ден в дъжд, студ, а понякога и в сняг е голямо изпитание. Нордкап е най-северната точка на Европа, до която може да се стигне с превозно средство или пеш. Носът се намира на 71 градуса северна ширина или на около 2000 километра от Северния полюс. В периода май-юли това място се посещава от близо 500 хиляди туристи
-Нордкап ли бе най-голямото ти приключение или прехода в Африка?
-Пътешествието в Мароко несъмнено е най-голямото приключение. Имаше много трудности по време на прехода. Това пътешествие направих заедно с приятел велосипедист от Варна. Срещахме се с много различни хора, както местни, така и европейци.Това бе най-хубавото. Предизвикателство беше намирането на вода, понякога и на храна. Търсенето на правилния път, търсене на място за пренощуване. Най-голямата трудност обаче се оказа жегата, с която за няколко дена привикнах.
-Какви впечатления остави в теб Африка?
-Като фотограф ще кажа, че това са пейзажите, които всеки ден бяха различни. В цялата страна ни приемаха различно, но винаги хората бяха гостоприемни към нас. Децата бяха малко нахални, но се разбирахме с тях. А най-голямото предизвикателство беше да се качим на 3000 метра и след това през каньона на река Дадес да се озовем направо в пустинята Сахара. За мене каньона на река Дадес, който беше една от целите ми, ме впечатли доста повече отколкото очаквах – несравнима гледка когато се озоваваш под скалите, в следващия момент си над самия каньон, а под краката ти е само бездната. Тук преспахме и разпънахме палатката буквално на самия ръб на пропастта. Под нас на 300 метра беше реката.
-На какви интересни места си се снимал?
-В медината на град Маракеш, където ми сложиха змия на врата. На Нордкап, което беше много емоционален миг за мене през 2014 година. В Париж, Кабо да Рока, остров Ил дьо Ре, манастира Мон Сен Мишел. През 2012 година успях да се снимам на червения килим в Кан.
-С едно и също колело ли прави пътешествията си?
-От 2012 до 2014 година бях с първото ми колело, което го дарих на регионалния музей в Шумен. През 2016 година си взех друго с което минах 16 хиляди километра приблизително, а за 2019 година имам ново. В него съм вложил изключително много средства, за да може да издържи хиляди километри.
-Кое е следващото приключение, което планираш?
-Скандинавия. От 2019 година започвам едно ново начало, до което имам желание повече хора да се докоснат. Ще документирам по възможност всеки ден от пътешествието, като ще снимам интересни моменти с камерите, които имам. Намислил съм толкова приключенски маршрут, че все още го разработвам и планирам детайлите. Този път ще похарча около 300 лева за фериботи, защото съм планирал посещение на няколко острова, един от който е изключително защитена територия. Приключението обаче няма да свърши с това. Една от задачите ми ще е да видя всички крайни северни градове на Норвегия, като на няколко места ще спирам за по няколко дена, за да мога да снимам защитени видове птици. Това пътешествие няма да има начална или крайна дата, нямам и конкретна цел, защото този път желанието ми е да се докосна до природата на Скандинавия и по-точно на Норвегия и Швеция.
24shumen.com
