В навечерието на професионалния празник на служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ ви срещаме с 25-годишната Рени Василева. От една година работи в оперативната дежурна част на РДПБЗН – Шумен.
Това е работата, за която е мечтала. Работата, на която изцяло се отдала, работи и ще работи с удоволствие. Когато била на 16 години претърпяла инцидент. Още помни месец октомври 2011 година. При опит да запали печка на твърдо гориво в дома й станал пожар. „Веднага се обадих в пожарната. Обясних, че стаята у дома гори. В страха си звъннах още три пъти. Живея на първи етаж. Скочих през терасата. Помня, че освен пожарникарите пред вкъщи дойде и линейка. Вероятно са били два екипа, защото едните помогнаха да ме качат в линейката, а другите влязоха през терасата със стълба да гасят. Надишах се с дим, имах изгаряния по краката си. Настаниха ме за лечение в болницата за няколко дни. И знаех, че искам да работя тази професия“, разказва Рени.
Обявата за конкурса през 2018 година видяла седмица преди да изтече крайният срок за приемане на документи. Успяла да ги подаде навреме и да се бори за това място с още шестима кандидати. На заключителното интервю, с почти равен брой точки след изпитите за физическа годност и психологическо изследване се явила с друг кандидат. „Факт е, че щом съм днес на работа, са предпочели мен. Преди заключителното интервю четох много за работата на пожарникарите и вероятно това е една от причините“, си спомня Василева. Издържала успешно изпитите след 6-месечната професионална подготовка.
Помни първото си дежурство. Било точно преди една година. Не беше от натоварените, но бях с другата жена от оперативната част Гюлвер Гюлер. Разказва, че е имала късмет и при тежките произшествия тази година в областта не е била на работа. Имала съм дежурства с между 12 и 14 сигнала за горящи сухи треви. Най-много ме е било страх пламъците да не тръгнат към имотите, ако са близо до населено място, да изгори къщата на някой и да остане без покрив. Когато има сигнали за пострадали в инциденти с деца, ми е най-тревожно. Аз самата все още нямам дете, но тези сигнали за мен са много притеснителни, допълва Рени.
Според нея голяма част от произшествията няма да се случат, ако хората бъдат по-внимателни особено когато оставят огън без надзор. Вижда, когато екипите се връщат от произшествия и знае, че на терен работата е много трудна и физически и психически. Това за мен е най-хубавата професия – да помагаш на хората, да ги спасяваш. Не случайно пожарникарите са сред най-обичаните не само в нашата страна, но и в целия свят.
Колегите й казват, че работи спокойно, организирана е и запазва самообладание в критичните моменти. И все пак предпочитат да не й чуват гласа по време на дежурство, защото това означава само едно- че е получен сигнал за произшествие.
24shumen.com
