Православната църква почита на 6 май паметта на Свети Георги Победоносец, който според народните вярвания е покровител на овчарите и стадата. От III век той е и покровител на войската.
Според църквата Георги е роден в Кападокия (Мала Азия). Имал е блестящо за времето си образование. Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Като син на богати християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. През 288 година е бил подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан (284-305) заради вярата и убежденията си. Георги се превръща в образец на „идеалния воин -християнин“ и светец-покровител на войната и войската. В християнската иконография той се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей.
Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богатство и щастлив живот. Още преди да е изгряло слънцето моми и момци отиват да берат цветя и билки, от които след това правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци.
На 6 май навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче.
Гергьовден е официален празник в Република България. Той е обявен и за Ден на храбростта и на Българската Армия.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. традицията на празника е прекъсната, като той е обявен само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Днес имен ден имат всички, носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.
24shumen.com
